Намирам акварелната живопис за прекрасно преживяване. Тя може да ви помогне да се освободите от натрупаните негативни емоции и от стремежa към прекален контрол. Самият материал предполага по-голяма освободеност. Течните цветове следват собствена посока на разливане и особено при техниката „мокро в мокро”, никога не могат да бъдат напълно контролирани. Затова, когато не се обременяваме на всяка цена да ограничим цвета в контура на рисунъка, а се наслаждаваме на случайното, в известна степен, преливане, тогава лесно можем да почувстваме свободата от творенето.Много често при тези спонтанни разливания се получават красиви ефекти, които не могат да бъдат постигнати преднамерено и се съчетават чудесно с конкретността на рисунката отдолу.

Мария Дряновска, „Загадъчна небула II”

Най-специфичното за техниката се състои основно в това, че белият цвят идва от бялото на картона, а не както при другите живописни техники – от боя. Точно тези незапълнени участъци създават и красотата на акварела, придават му живост и свежест. А трудността да бъде поправен или премахнат даден цвят, след като пигментът вече е попил в хартията, предполага  да се започва с леки, нежни и светли велатури, като постепенно цветовете се насищат, но слоевете винаги са прозрачни, за да проникне светлината и цветът да се отрази от белия картон. По този начин се получава магичният ефект на цветни стъкла, наложени едно върху друго. Могат да се родят безброй комбинации като в калейдоскоп. Тази красота предразполага да забравите за точния рисунък и да си играете с удоволствие с цветовете, да пуснете контрола и да освободите емоциите си, за да изразите своето несъзнато.

Мисля, че в изкуството, независимо от техниката, която сме избрали, винаги трябва да присъства елемента на забавление и търсене чрез игра. Така много по-лесно можем да трансформираме стреса и негативните чувства в творческа енергия и да създадем нещо красиво, което да достави удоволствие на нас самите, а после и на околните.